Пернишкото село Сопица е разположено в предимно планински район, като до него се намира и село Брезник. Всъщност населеното място може да се опише и като котловина, която се намира между четири височинни образувания. В местностите Соленик и Пуста ливада извират две малки по размер реки, явяващи се главните водни басейни за региона. Вливането на двете реки става в центъра на селото, като черноземните и пясъчните варовици са най-разпространените видове почви. Те са облагодетелствани от сравнително доброто напояване, което реките осигуряват. Историята на мястото може да бъде отнесена към времето на траките, защото е открито селище от техен тип. Възрастта на мястото не надвишава повече от 2 000 години, това показват направените археологически разкопки и проучвания. Тукидид споменава агрианите и ипеите като две от племената, живели в района. Що се отнася до наименованието на мястото, то произлиза от старобългарската дума „соп“. Това значи място, богато на чучури и извори.
Поп Станко е една от най-ярките личности в село Сопица, изявил се особено по време на организирането на априлското въстание. През 1869-та година владиката Партений Пирински го залавя и го изпраща на заточение, но по-късно явно успява да се освободи. Става главен предводител на движението в страната, изразяващо предимно русофилски възгледи. Поп Рисанда от Бегуновци е също заловен заедно със Станко и заедно прекарват известно време като заточеници. Като цяло през годините населението запазва обичта и привързаността си към населеното място, отнасящо се винаги подобаващо към благородни инициативи. Има дори малък списък с имената на хора, които посвещават живота си на предприемачеството с цел да дадат на мястото възможно най-добри условия за живот. Сред тях са Величко Кьорев и Мила Младенов, съответно препитаващи се като колари. Тодор Денков пък е шивач, а Стоимен Тодоров прави кожуси. Митко Георгиев и Стоян Джерманов също трябва да бъдат споменати, единият от тях е файтонджия, а другият работи в областта на строителството. За Поп Станко е важно да се отбележи, че веднъж завършва молитвата си без да спомене името на Фердинанд. Заради тази си дързост е хвърлен в тъмница от властите и там е бит и измъчван.
Жителите на Сопица в голямата си част са православни християни, а две от най-важните обществени институции са читалището и кметството. Читалищната сграда носи името Светлина, което е характерно и за други такива сгради по селата в страната. Православният храм Свети Георги няма как да не бъде включен в списъка със забележителности на селото, които имат съществена роля за неговия облик. Ако посетителите на селото искат да я видят, трябва да се отправят в североизточна посока и да имат предвид, че се намира на висока част. Съществува още от времето на Средновековието, строена някъде в първите години на 19-ти век. Спойката от хоросан съвсем ясно личи при огледа на сградата, но основно за градежа се използват ломни камъни. Интересното е, че през 1804-та в селото идва турски владетел, който веднага се заема с разрушаването на църквите в околността. Все пак след шест години храмът е изграден отново, а името на владетеля е Кара Фейз.
